Излезе бета версията на Ubuntu 9.04

Една новина от dnevnik.bg

Jaunty Jackalope е кодовото название на най-новото Ubuntu 9.04 . Версията на Linux ядрото е 2.6.28, защото 2.6.29 излезе едва преди няколко дни. Основно нововъведение е, че Jaunty идва със ext4 файлова система, като основна, за разлика от предишните версии, в които беше ext3.

Голямо приемущество е и факта, че са включени като пакети най-новите версии на KDE 4.2, GNOME 2.6, X.org, OpenOffice.org 3.0.1, Mozilla Firefox 3.0.7 и Pidgin 2.5.5. В разработката е наблегнато на повече удобства за потребителя, по-добра производителност и подобряване на съвместимостта със странични приложения.

Бета версията може да бъде свалена от тук , но бъдете подготвени, че все още не са отстранени всички бъгове.

Финалната версия на Ubuntu 9.04 се очаква да излезе на 23 април.

„Честито на спечелилите.“

Англия/Плимут-1

Пътуването беше скучно.Опитахме се да разнообразим обстановката с игра на карти,лаптоп,асоциации.Даже по едно време аз,Райчо и Попчо се оказахме със консерва Загорка между нас (какво ли не прави скуката) . Нямаше и нищо за гледане отвън,поради огромния циклон,който се беше настанил върху целия континент.Само облаци,нищо повече.За да затвърди преживяване по време на полета,Bulgaria Air предостави на нашето небце някакви отвратителни малки сандвичи.Е,ставаха за опитване,но количеството не беше достатъчно за наяждане.Както и да е,пристигнахме живи и здрави на Getwick,очевидно по-непретенциозното от двете лондонски летища,и след паспортен контрол,прибиране на багаж и известно лутане вече бяхме в рейсчето,което трябваше да ни закара до Плимут.Преди да тръгнем Райчо успя да уговори шофьора да направи кратка пауза на Стоунхендж,за да можем да спрем и да го разгледаме.Потеглихме и след известно време (час и половина-два) вече бяхме при каменния монумент.Платихме около 5 паунда и влязохме.Бях чел доста за това място и бях любопитен да му хвърля един поглед.Не знам за другите,но за мен цената,за това което видях,си струваше.Атмосферата беше необичайна (поне за мен).

Б.А.-Понеже след като отново заспах тук и нещата наистина много се промениха от момента в който това беше написано,не съм блогвал,а сега продължавам,поствайки това и започвам да пиша остатъка от разказа си.

The Hoe …ор джъст Пхххимут

Ами,накратко казано..
Преди около 5 месеца учителката ни по програмиране (т.нар. Молхо) подхвърля за някакво ходене до Англия по някакъв проект.Отнесох се към този факт с известен интерес,но скоро след това ми излезе от главата.След 2-3 седмици настъпваше крайният срок за подаване на документи.Е,ден-два преди това попитах няколко човечета дали са подали документи,за да видя дали си струва да ходя.Оказа се,че лицето Райчо и още няколко други са подали.Реших да се пробхвам и аз.Помолих инж.Брънчева да ми напише препоръка (едно листче хартия,в което ме хвали какъв съм готин) и вечерта изпросих от Тедо да ми нахвърля какви документи трябва да подготвя.Напрасках ги на компютъра,принтирах ги и след като не получих еднозначен отговор от баща ми дали мога да замина,го подписах на няколко места.Настъпи мълчание.Никой не знаеше кога ще се изпълни този проект и дали изобщо ще се случи нещо.Месец-два след това се състоя изпит,състоящ се от общи въпроси  по информатика и есе на английски,който щеше да определи участниците в проекта.След известно време излязох резултатите.Бях сред „печалившите“,въпреки няколкото грешки,които бях направил.Отново последва затишие за няколко седмици.След това започна провеждането на сбирки на заминаващите с г-жа Мерджанова,учителка по английски от нашето училище,която миналата година е била в Плимут по същия проект.Някъде по това време бяхме разбрали,че това всъщност е практика и ще работим 3 седмици в Плимут,ще живеем при приемни семейства и прочее.Останалото,което не знаехме,ни беше щателно обяснявано редица пъти в продължение на няколко седмици преди тръгването ни,всяка сряда от гореспоменатата госпожа.Преди отпътуването ни знаехме за Плимут повече от всеки местен,но най-голям интерес за нас представляваше т.нар. The Hoe, (нещо като крайбрежна градинка в градчето)който „хоу“ Мерджанова не престана да повтаря по време на сбирките.Както и да е,дойде моментът да кажа чао на родината и да потегля към „Островът“.Повярвайте ми,беше ми изклютиелно трудно да се разделя с Биляна.Няма да се видим около месец и сърцето ми се свива само при тази мисъл…
Имаше „прощална“ вечеря у нас.Мама и Милото ми приготвиха багажа и легнах да спя.След това рано ставане (3 часа),досадния път до София,летището,чекиране,сбогуване с мама и тате,малко снимки и след известно време вече бяхме в самолета.Бях летял няколко (6) пъти и не беше ново изживяване за мен.

Б.А.Тук някъде заспах вчера,затова поствам горенаписаното и продължавам нататък.

Nightfall…Quietly Crept in and Changed Us All…

Blind Guardian-Nightfall

No sign of life did flicker
In floods of tears she cried
„All hope’s lost it can’t be undone
They’re wasted and gone“

„Save me your speeches
I know (They blinded us all)
What you want
You will take it away from me
Take it and I know for sure
The light she once brought in
Is gone forevermore“

Like sorrowful seaguls they sang
„(We’re) lost in the deep shades
The misty cloud brought
(A wailing when beauty was gone
Come take a look at the sky)
Monstrous it covered the shore
Fearful into the unknown“
Quietly it crept in new horror
Insanity reigned
And spilled the first blood
When the old king was slain

chorus:
Nightfall
Quietly crept in and changed us all
Nightfall
Quietly crept in and changed us all
Nightfall
Immortal land lies down in agony

„How long shall we
Mourn in the dark
the bliss and the beauty
Will not return
Say farewell to sadness and grief
Though long and hard the road may be“
But even in silence I heard the words
„An oath we shall swear
By the name of the one
Until the world’s end
It can’t be broken“

Just wondering how
I can still hear these voices inside

The doom of the Noldor drew near

The words of a banished king
„I swear revenge“
Filled with anger aflamed our hearts
Full of hate full of pride
We screamed for revenge

chorus

„Vala he is that’s what you said
Then your oath’s been sworn in vain
(But) freely you came and
You freely shall depart
(So) never trust the northern winds
Never turn your back on friends“

„Oh I’m heir of the high lord!“
„You better don’t trust him“
The enemy of mine
Isn’t he of your kind and
Finally you may follow me
Farewell
He said

chorus

Back to where it all began

Най-странните китари на света 3

Продължение на класацийката от предишни времена

Номер 5:
Тази китара е нещо повече от такава-това всъщност са четири китари в една (като е ли не виждате сами,та и обяснявам) ,при това доста тежичка,или поне така изглежда.Аз лично не намирам приложение,различно от стандартното, на така кръстосаните грифове,но със сигурност освен визуална атрактивност би трябвало да има някаква техника на свирене (мечтай си ).

Номер 4:
Макар да не са по-различно,на пръв поглед,от „басленца“ с пухченца изглеждат много „сладки“.Мисля,че доста добре се връзват басовия звук на китарата и меката и’ облицовка.Или може би тя е сложена за да смекчи суровите ниски тонове и да умилостиви разярената тълпа,която мигом да изпадне в „кадифен“ транс.

Номер 3:
Та,като заговорихме за транс,като че ли няма по-достоен за претендент за титлата „Омайваща китара“ от следващият инструмент.Тя просто е олицетворение на природата (или по-скоро на треволяка).Изглежда напушеният,изобретателен мозък на създателя и’ е действал на пълни обороти,защото идеята наистина е оригинална,пък и изпълнението си го бива.

Преди номер 2 малко отклонение.Намерих снимка на китарата с многото и странно-разположените струни ,от миналото издания на класацията,този път в действие.Не знам за вас,но на мен ми изглежда изключително нестандартно:

А сега и…

Номер 2:
Праскайте LEGO-то и това е.Няма по-голям кеф от това.Искам да обърна внимание на един приятел (в случай,че прочете това) ,който у тях имаше няколко LEGO-та и сме развивали какви ли не дейности и занимателни игри с него като деца (Да,Саки,това си ти) . Изключително забавно…
Искам да подчертая,че цялата китара (освен електрониката и ключовете) е направена от LEGO части и на нея може да се свири,въпреки че не остава дълго време настроена,заради напрежението,което се оказва върху пластмасата.

Номер 1:…КУЛМИНАЦИЯТА!Е,вярно че на това животно не може да се свири (или поне аз не се досещам как това може да стане),но е страшно красиво произведение на изкуството.Много интересна интерпретация на смъртта ли,и аз не знам на какво…Забележете,че погледнати фронтално,струните на китарата биха изглеждали като конците на марионетка (главата отдолу),дърпани от черепа по-горе.Много е екстравагантно.