Носете хартия!

Моля ви, бързо!
Да пиша,да драскам,
Носете!

Да мисля,да трия,
хартията вие
на мен доверете.

Че тук ще изливам,
гръмовно ще сливам,
пламени,
мъдри,
красиви,
от щедри по-щедри
възможно най-ведри
СЛОВА!

Приготвяйте бързо
писалки,
моливи,
свенливи драскалки,
мастило,
да пиша,да драскам,
да драскам, да пиша.

За всичко ще кажа,
разкажа,
напиша,
дума след дума
изтласквам
и още ще искам
да пиша,
да драскам!

Не искам,
не бива,
не мога
да спирам
това е залогът,
с писалката строго
ще пиша
безспирен!

Неказани мисли,
неписани,
тихи,
забравени стихи,
потръпват,
помръдват

под мойта писалка
желания
сбъдват.

Всичко вий трябва

да видите,
знаете.
Чуйте!
Елате,
нахлуйте
тук, на високото било
при снопа от мисли
от старо мастило.

Синьо и сиво,
черно,
със цвят и без цвят,
пепеливо
сливат се
чисти
в белия свят.
(в белите листи.)

И букви,
и думи,
и символи странни,
безумни,
ще пиша,
ще драскам.
безшумно.

Давайте бързо!
Носете хартия,
папирус,
перга’мент,
със тях ще попия
знанията,
мислите,
пак да забия
перото,
писалка,
да пиша,
да драскам,
да мисля,
да трия.
Носете!
Носете ми
още
ХАРТИЯ!

CHITANKA.INFO IS DOWN!!! – (не работи)

От няколко дена сайта на chitanka.info не работи.Не съм информиран каква е причината, нито дали това е за постоянно или е само временно.Понеже получих известно количество въпроси от недоумяващи хора за случилото се, в статията ми за chitanka.info, пиша тези няколко реда.“Читанката“ не е мой сайт, тъй че единственото с което мога да помогна в момента, единственият начин с който можем да се докопаме до информацията, заключена вътре, е да си изтеглим статичната версия на „Читанката“ от адрес: http://static.chitanka.info:84/mylib/torrents/chitanka.info-static-2010-01-17.torrent

АКО ГОРНИЯТ ЛИНК НЕ РАБОТИ, ЦЪКНЕТЕ ТУК!

След като разархивирате, влизате в папката и търсите файл с наименованиет index или index.html (нещо от този род) и воала!Читанката е пред вас!

Благодаря ви за вниманието,
Ники

Излезе бета версията на Ubuntu 9.04

Една новина от dnevnik.bg

Jaunty Jackalope е кодовото название на най-новото Ubuntu 9.04 . Версията на Linux ядрото е 2.6.28, защото 2.6.29 излезе едва преди няколко дни. Основно нововъведение е, че Jaunty идва със ext4 файлова система, като основна, за разлика от предишните версии, в които беше ext3.

Голямо приемущество е и факта, че са включени като пакети най-новите версии на KDE 4.2, GNOME 2.6, X.org, OpenOffice.org 3.0.1, Mozilla Firefox 3.0.7 и Pidgin 2.5.5. В разработката е наблегнато на повече удобства за потребителя, по-добра производителност и подобряване на съвместимостта със странични приложения.

Бета версията може да бъде свалена от тук , но бъдете подготвени, че все още не са отстранени всички бъгове.

Финалната версия на Ubuntu 9.04 се очаква да излезе на 23 април.

„Честито на спечелилите.“

Англия/Плимут-1

Пътуването беше скучно.Опитахме се да разнообразим обстановката с игра на карти,лаптоп,асоциации.Даже по едно време аз,Райчо и Попчо се оказахме със консерва Загорка между нас (какво ли не прави скуката) . Нямаше и нищо за гледане отвън,поради огромния циклон,който се беше настанил върху целия континент.Само облаци,нищо повече.За да затвърди преживяване по време на полета,Bulgaria Air предостави на нашето небце някакви отвратителни малки сандвичи.Е,ставаха за опитване,но количеството не беше достатъчно за наяждане.Както и да е,пристигнахме живи и здрави на Getwick,очевидно по-непретенциозното от двете лондонски летища,и след паспортен контрол,прибиране на багаж и известно лутане вече бяхме в рейсчето,което трябваше да ни закара до Плимут.Преди да тръгнем Райчо успя да уговори шофьора да направи кратка пауза на Стоунхендж,за да можем да спрем и да го разгледаме.Потеглихме и след известно време (час и половина-два) вече бяхме при каменния монумент.Платихме около 5 паунда и влязохме.Бях чел доста за това място и бях любопитен да му хвърля един поглед.Не знам за другите,но за мен цената,за това което видях,си струваше.Атмосферата беше необичайна (поне за мен).

Б.А.-Понеже след като отново заспах тук и нещата наистина много се промениха от момента в който това беше написано,не съм блогвал,а сега продължавам,поствайки това и започвам да пиша остатъка от разказа си.

The Hoe …ор джъст Пхххимут

Ами,накратко казано..
Преди около 5 месеца учителката ни по програмиране (т.нар. Молхо) подхвърля за някакво ходене до Англия по някакъв проект.Отнесох се към този факт с известен интерес,но скоро след това ми излезе от главата.След 2-3 седмици настъпваше крайният срок за подаване на документи.Е,ден-два преди това попитах няколко човечета дали са подали документи,за да видя дали си струва да ходя.Оказа се,че лицето Райчо и още няколко други са подали.Реших да се пробхвам и аз.Помолих инж.Брънчева да ми напише препоръка (едно листче хартия,в което ме хвали какъв съм готин) и вечерта изпросих от Тедо да ми нахвърля какви документи трябва да подготвя.Напрасках ги на компютъра,принтирах ги и след като не получих еднозначен отговор от баща ми дали мога да замина,го подписах на няколко места.Настъпи мълчание.Никой не знаеше кога ще се изпълни този проект и дали изобщо ще се случи нещо.Месец-два след това се състоя изпит,състоящ се от общи въпроси  по информатика и есе на английски,който щеше да определи участниците в проекта.След известно време излязох резултатите.Бях сред „печалившите“,въпреки няколкото грешки,които бях направил.Отново последва затишие за няколко седмици.След това започна провеждането на сбирки на заминаващите с г-жа Мерджанова,учителка по английски от нашето училище,която миналата година е била в Плимут по същия проект.Някъде по това време бяхме разбрали,че това всъщност е практика и ще работим 3 седмици в Плимут,ще живеем при приемни семейства и прочее.Останалото,което не знаехме,ни беше щателно обяснявано редица пъти в продължение на няколко седмици преди тръгването ни,всяка сряда от гореспоменатата госпожа.Преди отпътуването ни знаехме за Плимут повече от всеки местен,но най-голям интерес за нас представляваше т.нар. The Hoe, (нещо като крайбрежна градинка в градчето)който „хоу“ Мерджанова не престана да повтаря по време на сбирките.Както и да е,дойде моментът да кажа чао на родината и да потегля към „Островът“.Повярвайте ми,беше ми изклютиелно трудно да се разделя с Биляна.Няма да се видим около месец и сърцето ми се свива само при тази мисъл…
Имаше „прощална“ вечеря у нас.Мама и Милото ми приготвиха багажа и легнах да спя.След това рано ставане (3 часа),досадния път до София,летището,чекиране,сбогуване с мама и тате,малко снимки и след известно време вече бяхме в самолета.Бях летял няколко (6) пъти и не беше ново изживяване за мен.

Б.А.Тук някъде заспах вчера,затова поствам горенаписаното и продължавам нататък.