The Hoe …ор джъст Пхххимут
Ами,накратко казано..
Преди около 5 месеца учителката ни по програмиране (т.нар. Молхо) подхвърля за някакво ходене до Англия по някакъв проект.Отнесох се към този факт с известен интерес,но скоро след това ми излезе от главата.След 2-3 седмици настъпваше крайният срок за подаване на документи.Е,ден-два преди това попитах няколко човечета дали са подали документи,за да видя дали си струва да ходя.Оказа се,че лицето Райчо и още няколко други са подали.Реших да се пробхвам и аз.Помолих инж.Брънчева да ми напише препоръка (едно листче хартия,в което ме хвали какъв съм готин) и вечерта изпросих от Тедо да ми нахвърля какви документи трябва да подготвя.Напрасках ги на компютъра,принтирах ги и след като не получих еднозначен отговор от баща ми дали мога да замина,го подписах на няколко места.Настъпи мълчание.Никой не знаеше кога ще се изпълни този проект и дали изобщо ще се случи нещо.Месец-два след това се състоя изпит,състоящ се от общи въпроси по информатика и есе на английски,който щеше да определи участниците в проекта.След известно време излязох резултатите.Бях сред “печалившите”,въпреки няколкото грешки,които бях направил.Отново последва затишие за няколко седмици.След това започна провеждането на сбирки на заминаващите с г-жа Мерджанова,учителка по английски от нашето училище,която миналата година е била в Плимут по същия проект.Някъде по това време бяхме разбрали,че това всъщност е практика и ще работим 3 седмици в Плимут,ще живеем при приемни семейства и прочее.Останалото,което не знаехме,ни беше щателно обяснявано редица пъти в продължение на няколко седмици преди тръгването ни,всяка сряда от гореспоменатата госпожа.Преди отпътуването ни знаехме за Плимут повече от всеки местен,но най-голям интерес за нас представляваше т.нар. The Hoe, (нещо като крайбрежна градинка в градчето)който “хоу” Мерджанова не престана да повтаря по време на сбирките.Както и да е,дойде моментът да кажа чао на родината и да потегля към “Островът”.Повярвайте ми,беше ми изклютиелно трудно да се разделя с Биляна.Няма да се видим около месец и сърцето ми се свива само при тази мисъл…
Имаше “прощална” вечеря у нас.Мама и Милото ми приготвиха багажа 
и легнах да спя.След това рано ставане (3 часа),досадния път до София,летището,чекиране,сбогуване с мама и тате,малко снимки и след известно време вече бяхме в самолета.Бях летял няколко (6) пъти и не беше ново изживяване за мен.
Б.А.Тук някъде заспах вчера,затова поствам горенаписаното и продължавам нататък.
